Скука в напреднала фаза…

… е мотото на днешния ден. Събота на работа във външнотърговски отдел. Та в събота работят само китайците, с кого да върша работа…….С мъка и дрямка изкарах до тук, та реших да пиша нещо, за да се занимавам с нещо, не за друго. След преекспоатирането на google, youtube, skype, ICQ в крайна сметка се изчерпах и се сетих, че си имам блог. Може би именно така са възникнали блоговете - на някой ну е било адски скучно.

А междувременно, ходих в Испания, в Родопите, на Яйлата. Следващият месец, като си пусна отново нета, ще кача снимки.

 

Χρόνια πολά (μωρό μου)

Един малък юбилей мина - във вторник станах на 25. Според Wikipedia на 8ми април са се родили 4 краля (по един на Португалия, Испания, Дания и Белгия), Кофи Анан, Вивиан Уестууд, Изи Страдлин, и още много други, които ми бяха просто неизвестни. Освен това за японците на 8ми април се е родил Буда. Пък да не говорим, че тотално съвпадам с циганските празници - имен ден имам на тяхната Нова година, РД-то е на международния им ден…..

Днес един човек, когото практически не познавам - онзи, с когото имам бизнес взаимоотношения по повод на една дървесина, ми честити празника със закъснение и ми каза, че остават още 3 четвърти. Това ме накара да направя малка справка в работно време по неработен въпрос - през 2005 българинът живее средно 71 години, като от тях 67 средни се падат на мъжете, а 75 на жените. Сиреч 1/3 от живота……

Аз не съм никак силна в обобщенията, изводите, заключенията, пък и какво свършва? И все пак, през тези 25 години научих добре два езика - българския и английския, понаучих други 4, така че да имам над какво да работя в следващите 25 :); прочетох повече книги отколкото повечето хора; приеха ме да уча това, което исках, макра че с времето се поразочаровах от това, което исках - но, в крайна сметка, може би аз съм си виновна, че университетският ми път е по - скоро път надолу в интелектуално отношение, отколкото път нагоре; ходих два пъти във Венеция, минах през Флоренция, Будапеща, Истанбул, видях Констанца в най - мизерните и времена, после и в къде - къде по силни, живях в Солун; работих тук, работих там, и вече работя нещо, което ми харесва; вече съм ходила на служебна командировка в две държави, а в понеделник заминавам за трета (кибика на летището в Лондон за смяна на полета няма да го броим) - не е чак толкова хубаво, колкото хората си мислят преди да им се случи; влюбих се няколко пъти (някъде нещастно, някъде смесено, а вече мога да кажа и щастливо ), запознах се с мого хора, повечето от които излязоха от живота ми така, както и влязоха, а вече започвам да срещам и такива, които ме карат да се замислям над много неща, да се чудя, да ме карат да искам да се променям…;

Нещата, които обичах (по ред както се сещам): плажа в детските ми години, сладолед и шоколад (и производните им), спортните танци, книгите (а в последно време изпитвам особена привързаност към оксфордския си речник на английския език); червеното зайче, когато бям много, много малка, бялата мечка пак тогава….има и други, само че сега не се сещам.

Макар да знам, че точно този абзац няма да стигне до целевата си аудитория, ще свърша с него. Искам да благодаря на всички, които ме накараха да се чувствам специална на рожденния си ден. Те тази година бяха много. Толкова много, че ме накараха да се чувствам добър човек. Не защото са се сетили за мен - знам че и skype, и ICQ, и MSN, и facebook, които вече всички ползват, засвяткват ако някой в листа има РД, а заради начина, по който ме поздравиха. Когато вниманието е про форма се разбира, имаше случаи и когато беше така, но от много хора тази година не беше. Благодаря!

 

Един щастлив, празен ден!

Навън вали. Уж в дъжд се спяло хубаво, а даже и котенцето, което по цял ден принципно си спи, сега гледа през прозореца. Днес съм сама - Данчо отиде в София да си пробва късмета с офталмологията. Мисля да си пусна Libertango на Пиацола, да си направя голямо кафе и докато го пия, да се присъединя към пуханката ми. Тя ще гледа врабчетата, които скачат по балкона, а аз ще гледам морето. Все пак не се знае до кога ще мога да се развам на тази гледка. Като се замисля, и в трите квартири, където съм живяла досега, все имах хубава гледка.

Три години на Червения площад…

Σκεπαστού 10, Σαράντα Εκκλισιές, Θεσσαλονίκη

Брегалница 3

 

Open doors???

Open doors to open hearts. Така България се рекламира пред света в последно време. Та, това ме провокира да разкажа съвсем накратко историята на Були. Були всъщност се казва Ермин, албански македонец е и e дипломиран лекар от Варненския медицински университет. Учебната виза на Були за нашата отворена страна изтича този месец. Були поиска да остане в България. Но България каза: “Да, да!!! За какво си ни?!? Учен ли си? Пък и да си учен, да не би ние да сме харчили пари да те изучим???Работа ли ще вършиш??? Пък и да вършиш, високо квалифицирана ли ще е??? Не, не!!! Ходи си, откъдето си дошъл!” И нареди на Були да напусне страната! Какво повече да кажа: Open doors to open hearts!

Някой друг път може да разкажа историята на няколко други мои познати медици (ама от лекарите, не от медицинските сестри), които заминаха за Германия, защото тук нямат какво да правят. А Германия каза какво? “Ама, моля, заповядайте, хем сте учени, хем искате да работите, хем не сме си давали ние парите да ви изучим! Herzlich willkommen!!!” Но, така е! Явно сме отворени за бедните немци, а Германия е отворена за нашите умни хора. И съответно, ние тук си внасяме беднотия и сме бедни, а те там си внасят какво???

 

Σχέδια μεγάλα (κι ελπίδες μικρές) I

На първо място, понеже ми направиха забележка, че пиша на гръцки, за да не ме разбират, горе пише: Планове големи (и надежди малки). А пиша на гръцки, защото ми харесва, а не за да огранича малобройната си публика от Данчо и Ирена. Макар че този пост би трябвало наистина да го скрия, защото ще е пост за планове. Аз съм си царица на плановете, но за съжаление на неизпълнените такива. Големи планове и малка надежда някога да ги видя реализирани.

Този пост е новогодишен, а това са по голямата част от новогодишните ми резолюции. (без онази част от тях, от които вече се отказах, защото един месец се оказа достатъчен да докаже пълната ми неспособност да се справя). Но аз съм си така, procrastinator от първа ръка, правя всичко в последната минута, а ако може и след нея. Пък и след Нова година се налагаше първо да се наспим след милото преживяване с БДЖ-то, а едно нещо ако се отложи повече от три дни, вероятно няма да се направи. И така, новогодишното ми целеполагане пропадна. Сега предстои едно ново начало - в четвъртък ще ми дадат новата заплата. Това е всъщност по важното начало, и без това всичките ми планове са пряко или не свързани с пари, наличието или липсата им. И така:

По повод на ЗДРАВЕТО:

• От февруари започвам да ходя на фитнес 2 (два!!!) пъти седмично. Средна сметка - 28 лв на месец, ако си ходя на оня фитнес, където ми дават отстъпка, за това че работя, където работя;
• може да почна да ходя и на танци - някакви танци (това се отнася по скоро към душевното здраве). Най - лесно е на салса, понеже в последно време салсата е на всеки километър във Варна, но истината е, че не мисля че салсата е моята музика и моят танц. Така че, докато разузная предлагането на аржентинско танго, танците може да бъдат заменени с доброто старо Тае Бо. (Средно 30 лв)
• от февруари почвам да се разхождам поне по 5 часа събота и неделя. Това поне е без пари;
• ще ям повече плодове, зеленчуци и другите не дотам хранителни и рентабилни неща, за сметка на пърженото, пиците, лазаните, пастите (и пастичките) и шоколада, които обожавам;

По повод на ВИДА:

• ще ям по - малко;
• ще се движа повече;
• ще ставам достатъчно рано сутрин, за да се гримирам (най - трудно в категорията);
• ще премина на Avene, тъй като след 2 месеца ставам на 1/4 век, а на 25 вече трябва да почнем да се борим с бръчките!!!! (дневен + нощен - 77 лв, но пък това е средно за два месеца, така че 34 лв месечно);

И понеже вече си е неделя късно, за да можа в утрешния понеделник да стана рано, за да ида гримирана на работа, време е да се гласим за лягане. Нали цаката на ранното ставане е в ранното лягане.

И, извън темата, и днес не спечелихме от тотото…

To be continued…

 

Cool

Авторът на това хранително бижу е Carl Warner/Photographics/Foodscapes. И другите категории не са лоши, но това е сред най - доброто.

 

Свиня съм, какво да правя !!!!

Аз за мой срам тази година купих коледни картички и не ги изпратих. Но, явно когато става дума за пари, а не за приятелство, хората си пращат съвестно картичките, защото по служба получих няколко дузини. И ето тази тук ми е най - любимата. Wayne Wong, моят любим китаец и този път остана верен на себе си и ме развесели, както прави с всяко свое писмо. Кореспонденцията ми с него и без това вече силно прилича на ‘кореспонденция с непознато китайско другарче’. Пълен сладур. Например:

Dear Vesela,

How are you? What about your life? One day I give you a call, Atanas answer and check the E-mail for me. Perhaps you have something and not in office. If everything about work OK? Special about the dalaration.

Или:

Dear Vesela, You are so kind. Thank you anyway, smart girl. You know Jiangsu? This is a province in China I stay in. I think the time difference is 5 hours.

Dear Vesela,

How are you?I feel happy that I can give you a this E-mail after Chinese National Day. I feel surprise that you know Chinese national Day. That is very nice.

Това само затвърждава думите на Молловска, която, когато ме учеше да пиша есета на английски, казваше: ‘Ако мисълта е задълбочена, езикът няма как да е прост’.

И понеже на картичката има мишле, понеже за братския китайски народ започва годината на плъха, дойде ми вдъхновение да се запозная с китайската си зодия - свинята. Та, според китайците, всички, родени 1983 са свине, най - точно водни свине (?!?!?). Интересното е, че според инфото от Wikipedia, характеристиките на свинята коренно се различават от тези на светската ми зодия - овнето. Като начало, елементът на свинете е вода, на овните - огън. Ако питаш китайците, сме скромни, срамежливи, грижовни, толерантни, уязвими, колебливи……HUH??? Интересно е, обаче, и друго: Тази така дружелюбна, отзивчива порода, която “не иска да започва спор, и ако има как, ще го избегне” има полу-съвместимост на характера с някои други животни от китайската фауна, а пълна с…никого - ситуация безпрецедентна за другите зодийки (даже за змията - какво ли е да си официално змия??? ). Е, ако трябва да сме точни, за дракона нямаше такова инфо, но пък се знае, че подходяща професия за дракона  е “крал” . В обобщение, повече си харесвам овнешкия характер!

 

Нова година, нов блог…

    И така, от Нова година премествам скромната си блогърска дейност тук. То се видя, че не съм човек на блогирането. В ‘демо версията’ на Vesela’s blog за 4 месеца съм записала 10 поста, повечето със съмнителна ценност за мен и никаква ценност за света. Това прави около 1 писане на около 2 седмици, ковто пък значи пълна липса на ентусиазъм. Поставих началото на проект I learned something today, който за сега търпи пълен крах. Но, добре е да се отбележи, този блог си е за лична консумация. В първата седмица, когато реших да направя VOX-а си публичен, бях add-ната от най – странната птица в щатите. Поне според мен. Някаква хипер религиозна дама, която определяше жизнения си път като пътя на Господ, пише за религия и слага снимки на попове и икони, най – вече изобразяващи чернокожи светци. Не че имам нещо против различните, но ми се щеше да и пиша и да я питам: ‘Какво все пак хареса в мен, след като имам само един пост на английски?!?!’ Ах, да! Пропуснах да кажа, че щатската ми фенка е избрала православието за смисъла на живота си. Май и за това си ме беше харесала. Пардон, жената не е чак толкова странна, просто е всичко, което аз не съм, и с акъла, на който съм сега, не мога и не искам да бъда. Така де, целта на този малък вмъкнат разказ беше да кажа, че всъщност не искам непознати да четат, най – вече пишат или участват по какъвто и да е друг начин в блогърстването ми. Давам си сметка, че това противоречи на идеята за Social Networking, но е факт.